![Библия — Нов завет [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Библия — Нов завет [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Библия — Нов завет [bg]». Краткое содержание книги:
18. И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
19. А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.
20. Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.
21. А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.
22. И прати в Македония двама от ония, които му служеха — Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.
23. В онова време биде голям смут за пътя Господен:
24. някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,
25. като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;
26. а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.
27. Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.
28. Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!
29. И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.
30. А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.
31. Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.
32. И тъй, едни крещяха едно, други — друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
33. По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.
34. Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!
35. А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?
36. Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.
37. А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.
38. Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.
39. Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.
40. Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.
ГЛАВА 20.
1. Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2. а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3. там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4. Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
5. Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6. А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
7. И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
8. В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9. А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10. Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11. А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12. В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
13. Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14. И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15. А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,